Силата с която две материални точки се
привличат взаимно е правопропорционална
на произведението от масите им и
обратнопропорционална на квадрата на
разстоянието между тях.
Закон за всеобщото привличане, Исак Нютон, 1687
Every point mass attracts every other point mass by a force pointing along the line intersecting both points. The force is directly proportional to the product of the two masses and inversely proportional to the square of the distance between
the point masses.
Newton’s law of universal gravitation, 1687
Гравитация нула
Независимо дали поглеждането към света ще е бароково, това на Нютон, или съвременно, зададено от Общата теория на относителността, определящото за привличането във физическия свят остава масата на материалните обекти. Законът за всеобщото привличане от 1687 на Исак Нютон допълва - важно на квадрат за привличането е и отдалечеността на материалните обекти един от друг. Липсата на каквото и да е привличане означава, че или сме кухи, или сме безкрайно разединени. Патетично обяснение, следствие на закона за всеобщото привличане, ползван като метафора, за усещането на несвързаност. Блуждаещи индивидуализми, изпразнени и празни, или безкрайно отдалечени, са в невъзможност да създадат каквато и да е критична маса за предизвикване на верижна реакция /според ядрената физика/– процес, взрив, при който промяната е неизбежна.
Общата теория на относителността от 20-ти век принципно променя разбирането за физически свят. Времето е част от материята, а материални обекти с голяма маса видимо влияят на пространствено-времевия контин уум, като го променят. Гравитацията е същностна част от това времепространство. Ако гравитацията е нула просто сме извън Времето и Пространството.
...и проектираме живота с праволинейността на Евклидовата геометрия
20.10.2009 В.Занков