Божидар Козарев в Кръг [+] Венцислав Занков 20. 11. 2007 София Днес Ясен Петров
[1]
ме попита нещо – как така и мога ли да му обясня защо някои [художници] се[си] променят[стила] в годините, /аз го разбрах, въпросът, като „развиват”; може би просто – променят, без да се развиват, или пък се развиват без да се променят/... и ме погледна. Аз пък не му отговорих и отидох още същия този ден да видя изложба-скулптура
[2]
на Божидар Козарев. Божидар Козарев снимка и биография, 20.11.2007 „Кръг+” /фото В.Занков/
Божидар Козарев по неизвестни за мен причини е останал в съзнанието ми от времето от края на социализма – 80-те; 80-те, в които за моето поколение беше време за начало – бяхме студенти /в НХА
[3]
/. Името му за нас беше синоним на някакъв тих естетически бунт срещу социализма и неговата идеологизирана естетика и патос. От тогава свързвам това име с голи тела от дърво; фигури от дърво – в различни размери –стигащи до естесвен ръст, мъже или жени. Още тогава Б. Козарев, наред с Крум Дамянов и Галин Малакчиев, го считахме за успял художник, успял да прескочи — заобиколи или използва успешно идеологическата и политическата парадигма на времето, в което ние учехме и се учехме на това какво и как трябва или не трябва, на какво и как може или не може и в скулптурата и извън нея. Завършихме `88-ма всички от курса – отличници. Системата свърши `89-та. Изглежда Божидар Козарев най-вероятно е преподавател и то успешен, защото половината от публиката днес, 2007-ма, в галерия „Кръг+” бяха младежи при всяко положение под 30 години, които гледаха с нескрито възхищение експонатите. /Може би и ние преди двайсет години сме гледали и изглеждали така изглеждащите по същия начин скулптури на същия автор, само авторът е изглеждал с 20 години по-друг./
Млади ценители на откриването – 20.11.2007 „Кръг+” /фото В.Занков/
Млади ценители на откриването -20.11.2007 „Кръг+” /фото В.Занков/
Млади ценители на откриването – 20.11.2007 „Кръг+” /фото В.Занков/ При всяко положение има отличителност и в последователността на следването на собствените си канони, а Б. Козарев ги е изградил ясно и отдавна. Дървото никога не го е подвеждало в евтина стилизация и декоративност, на която изкушава. Точно обратното – само топлината и цвета на материала подсказват дървото в пластиките – не и подхода към тях; не и начинът, по който са обработени и скулптирани голите тела. Това обаче от друга страна ме кара да се замисля, че ако същите тези скулптури от дърво се отлеят от бронз по никакъв начин няма да се разбере, че те са били замислени и изпълнени първоначално от дърво, а все пак са ни учили че материалът носи смисъл и значение при формообразуването. Но това може би е качество – качеството на дървото като материал да изчезне като носител на специфика в подхода към третирането на човешката фигура, за да остане от дървото концепцията за цвят-топлина-допир-телесност.
/фото В. Занков/
От създадените човешки тела, женските не могат да се изплъзнат от стандартната стилизация , подхлъзната от идеята за присъща елегантност, грация или женственост, позната като женска красота.
Полулегнала женска фигура /фото В. Занков/ Не знам как се говори за мъжка красота извън рекламите на Хюго Бос, но мъжките фигури на Божидар Козарев винаги са ме впечатлявали с плътност, присъствие и /само/увереност. Увереност в плътността на формата и в прецизността на детайла. Самоувереност и в естествено стърчащите пишки. И там някъде е красотата. В безсрамието и естествеността на голотата. При това мъжката. От дърво.
/фото В. Занков/ 19 години по-късно разпознавам същите фигури-скулптури; същия подход. След неуспешни опити във времето на Прехода да се въведат работещи съвременни критерии за съвременно изкуство, артистичните дейности от този период изпаднаха под мътния общ знаменател на някакви „авангарди” и „неконвенционални форми” и така си останаха там. Освен преживяната социална несигурност, липсата на теоретична, критическа, етична и естетическа яснота за случилото се в съвременното ни изкуство през този преход, направи така, че важни явления, събития, автори да се свият до преходни, а разнобоите и разнопосочията, и празнотите в теорията и критиката за съвременно БГ изкуство най-естествено рефлектират върху поредното младо поколение, което отново и на свой ред, и все пак най естествено търси опорни точки, които да му дадат ориентири в днешното оцеляване и развитие като артист /художник/.
20. 11. 2007 „Кръг+” /фото В. Занков/ Б. Козарев предлага такава сигурност, уют, закрила.Той и неговите скулптури днес ми донесоха сигурност, не носталгия по изгубената сигурност, а гарантирана сигурност, че има и неща, които не се променят.. Не знам качество ли е това консервативната сигурност, консервираната сигурност, но знам, че консерватизъм, опрял се на „вечните и непреходни” стойности във вече случилото се изкуство, парадоксално не подпомага изкуството, а напротив — орязва възможностите за про-из-веждане на изкуство. Традицията се осмисля и чрез нейното постоянно подлагане под въпрос – така тя е и функционираща динамична система, и среда за развитие. Консервирането е и мумифициране, изсмукващо всяка потенциална възможност за процес. |
