ГРАНИЦАТА
НА АГОНИЯТА
1991
агонията може да бъде безкрайна, но има граница-смъртта
/художествен акт в три части/
1.АГОНИЯТА КАТО РЕАЛНОСТ /безкрайността
на болката е ограничена/ [description]
кръвта като материалност
- цвят /познат/
- топлина /телесна/
- мирис /сладникав/
- визкозитет/ променящ се във времето

от течност към гъста желирана маса/
ПЪРВА ЧАСТ
кланицата
Регистриране на атонията. Появата на кръв, нейната видимост може да означава
началото й
вземане на отпечатъци от кръв върху бели платове:
- от "мястото на убиване на животните
- от транжираните животинстки части
- от земята под конвейерите
2, АГОНИЯТА КАТО АБСТРАКЦИЯ
кръвта като знак
за- нарушена ц цялостност
- нарушен цикъл
- разсейване и загуба на енергия
- деструктивна промяна на състоянието
- насилие
- болка
- агония
[изложбена
зала] [desctiption] [view]
[описание]
Представяне на отпечатъците като картини - монохромен, абстрактен експресионизъм
в кафеникаво на бял фон с текстове на латински в черно.
в залата се експониран също и увеличени и оконтрастени фото репродукции в черно-бяло
на стари немски замъци.
3, АГОНИЯТА КАТО ЕЖЕДНЕВИЕ /просмуканите с кръв дрехи трудно се перат!/
ежедневието на насилието или кръвта като пигмент
ТРЕТА ЧАСТ
ревю
Представяне на колекция от официални дамски рокли /в бяло/, обработени
както следва:
снема се отливка от женски торс, от който се прави матрица позитива на .матрицата
/който представлява отлeтия женски торс/ се облича с вече ушита рокля /роклите
са бели/; така сложената рокля се залива в областта на торса артистично с кръв,
като се дава сметка за модела на роклята; след което роклята се притиска с негатива
матрицата - калъпа се отваря след като кръвта засъхне. По този начин колосаната
с кръв рокля носи формата на голото тяло/торс/ На необработените с кръв места,
дрехата пада свободно. Накрая дрехата се надписва на латински, като се наименува
модела и годината.
Текстът е в златно. Аксесоарите се определят допълнително,
Ревюто е съпроводено с прожекция на черно-бели диапозитиви от ежедневието на
града.
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |